Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
29
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
Намерени са
28616
резултата от
1717
текста в
29
страници с части от думите : '
Духовно тяло
'.
На страница
29
:
616
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Египтяните откриват етерното
тяло
.
Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно.
Египтяните откриват етерното тяло.
Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло. Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното
тяло
.
Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло.
Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Духовно
то християнство преди Христос.
Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството. «Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд».
Духовното християнство преди Христос.
Материализмът в религиозните вярвания.
към текста >>
От силата на етерното
тяло
зависи дали ще остане траен белег.
Зарастване на рани и белези.
От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег.
Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло. Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания.
към текста >>
Работата на чист въздух способства за здраво етерно
тяло
.
Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег.
Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло.
Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот.
към текста >>
Абсцесът като следствие от слабо етерно
тяло
.
Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег. Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло.
Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло.
Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот. Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло.
към текста >>
Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното
тяло
.
Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот.
Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло.
Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането. Атмосферата, създавана от тамяна. Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците. Мумиите са враждебни на живота.
към текста >>
Раймонд Лулий за
духовно
то познание.
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят.
Раймонд Лулий за духовното познание.
Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси.
към текста >>
Луната е най-материалното
тяло
в пространството, а Слънцето - най-лекото.
Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо.
Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото.
Лунни и слънчеви влияния.
към текста >>
Европа трябва да достигне до тази
духовно
ст, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада».
Европа трябва да достигне до тази духовност, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в
духовно
то познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
3.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в
тяло
то, не може ли той да действа положително?
Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид?
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително?
към текста >>
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото
тяло
и етерното
тяло
действат оживяващо.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното.
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
към текста >>
В същото време астралното
тяло
и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
към текста >>
От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото
тяло
и етерното
тяло
са подобни на растението.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух.
От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението.
Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно.
към текста >>
Но ако притежавахме само тях, само физическо
тяло
и етерно
тяло
, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи.
Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно.
От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно.
В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал.
към текста >>
Именно астралното
тяло
произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество.
Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането.
Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество.
Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал.
към текста >>
Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното
тяло
и Аза.
Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество.
Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза.
Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес. Всичко това съм ви го казвал.
към текста >>
Етерното
тяло
съвсем малко съдейства при този процес.
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза.
Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
Всичко това съм ви го казвал.
към текста >>
Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното
тяло
предизвиква разлагането.
Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането.
Тези изпарения поддържат процеса на разлагане. Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората. Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили. Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили.
към текста >>
Следователно в близост до гробище астралното
тяло
получава стимул да мисли добре.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това не може да не се признае.
към текста >>
Този аромат въздейства върху астралното
тяло
оживяващо.
Тогава тази местност беше с развито винопроизводство. Атмосферата на лозите също действа по някакъв начин като компенсация. Ароматът на цъфтящи липи, както знаете, е много силен, орехите също миришат много силно.
Този аромат въздейства върху астралното тяло оживяващо.
Атмосферата на лозята също действа оживяващо, но вече върху Аза. Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека.
към текста >>
Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното
тяло
.
Тук, разбира се, играе роля още нещо.
Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло.
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното
тяло
и Аза.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло.
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза.
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
До етерното
тяло
той достига не толкова силно.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
Особено силно въздействие върху етерното
тяло
оказва водата в една или друга местност.
Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност.
Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
към текста >>
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното
тяло
и как компенсира в етерното
тяло
разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
1, вляво, горе)
към текста >>
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното
тяло
.
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза.
към текста >>
Етерното
тяло
е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то
тяло
и Аза.
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза.
към текста >>
По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и
тяло
не са правели.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти. Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят.
По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели.
Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух.
към текста >>
В животното индусите също не различавали
тяло
и душа, то е било същата душа, както и човек.
Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек.
Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна.
към текста >>
Нямало е разлика между
тяло
и душа.
Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек.
Нямало е разлика между тяло и душа.
Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна.
към текста >>
Понятие «
тяло
» индусите не са имали.
Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух.
Понятие «тяло» индусите не са имали.
Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух. Те не са правели разлика между тяло и дух. Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух. Черният дроб е бил духът на черния дроб, стомахът - духът на стомаха.
към текста >>
Затова при индусите всяка част от
тяло
то на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух.
Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали.
Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух.
Те не са правели разлика между тяло и дух. Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух. Черният дроб е бил духът на черния дроб, стомахът - духът на стомаха.
към текста >>
Те не са правели разлика между
тяло
и дух.
Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали. Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух.
Те не са правели разлика между тяло и дух.
Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух. Черният дроб е бил духът на черния дроб, стомахът - духът на стомаха.
към текста >>
Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между
тяло
и дух.
Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали. Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух. Те не са правели разлика между тяло и дух.
Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух.
Черният дроб е бил духът на черния дроб, стомахът - духът на стомаха.
към текста >>
Те са разглеждали кастовостта като нещо
духовно
, също както са разглеждали и различията при животните като нещо
духовно
, и поради това е нямало недоволство.
И така, индусите виждали духа навсякъде.
Те са разглеждали кастовостта като нещо духовно, също както са разглеждали и различията при животните като нещо духовно, и поради това е нямало недоволство.
към текста >>
При това индусите са гледали само физическото
тяло
.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи. Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н.
При това индусите са гледали само физическото тяло.
По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото
тяло
като дух.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи. Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло.
По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
1. Индуси: физическото
тяло
е
духовно
.
1. Индуси: физическото тяло е духовно.
към текста >>
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно знание за физическото
тяло
, за физическия организъм.
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно знание за физическото тяло, за физическия организъм.
към текста >>
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното
тяло
на човека.
И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата.
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
към текста >>
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо
тяло
, но той има също и етерно
тяло
.
То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
към текста >>
Тогава те си казали: водата действа не на физическото
тяло
, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето
тяло
на човека.
Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
към текста >>
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното
тяло
.
Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата. Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
към текста >>
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното
тяло
, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното
тяло
.
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло.
Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда. Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития. Египтяните разказвали, че съществува висок бог. Наричали го Озирис. Този висок бог е благодетел на човечеството.
към текста >>
Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото
тяло
, а етерното.
Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот.
Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното.
По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите.
към текста >>
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното
тяло
на човека излиза.
Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно
тяло
.
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло.
Това е много интересно! Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло. Египтяните в качество на духовно начало вече разглеждали етерното тяло.
към текста >>
Индусите все още признавали в качеството му на
духовно
начало физическото
тяло
.
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло. Това е много интересно!
Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло.
Египтяните в качество на духовно начало вече разглеждали етерното тяло.
към текста >>
Египтяните в качество на
духовно
начало вече разглеждали етерното
тяло
.
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло. Това е много интересно! Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло.
Египтяните в качество на духовно начало вече разглеждали етерното тяло.
към текста >>
2. Египтяни: етерното
тяло
е
духовно
то.
2. Египтяни: етерното тяло е духовното.
към текста >>
И всичко, в което вярвали египтяните, всичко, над което те работели, било всъщност етерното
тяло
.
И всичко, в което вярвали египтяните, всичко, над което те работели, било всъщност етерното тяло.
То изцяло определяло техните възгледи.
към текста >>
Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо
духовно
.
Виждате ли, господа, вие сте наблюдавали при египтяните още нещо: мумиите.
Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно.
Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии. Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]).
към текста >>
Египтяните знаели само за етерното
тяло
и съхранявали физическото
тяло
за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото
тяло
[8].
Виждате ли, господа, вие сте наблюдавали при египтяните още нещо: мумиите. Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно. Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии. Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така?
Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8].
Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж.
към текста >>
Ако са знаели за астралното
тяло
и Аза, те не биха вярвали, че физическото
тяло
трябва да се съхранява (вж. бел.[9]).
Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно. Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии. Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8].
Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]).
Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ).
към текста >>
Те знаели само за етерното
тяло
, което наистина е много
духовно
.
Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии. Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]).
Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно.
Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ). И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>
Ако би им било известно за Аза и за астралното
тяло
, те биха казвали, че сами ще си построят физическото
тяло
.
Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно.
Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло.
Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ). И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>
Но на тях им е било известно само това фино етерно
тяло
.
Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло.
Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло.
Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ). И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>
Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото
тяло
, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж.
Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло.
Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж.
бел.[9] ). И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>
И така, съществуването на етерното
тяло
е било открито от египтяните.
Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ).
И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>
Върху астралното
тяло
, господа.
Например те броели парите, използвайки числата шестдесет и дванадесет. Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки. Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10]. И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите?
Върху астралното тяло, господа.
Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека.
към текста >>
Астралното
тяло
изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят.
Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки. Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10]. И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа.
Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят.
Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително.
към текста >>
Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното
тяло
, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека.
Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10]. И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят.
Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека.
Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително. Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>
И благодарение на нея те открили астралното
тяло
на човека.
Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина.
И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека.
Това е нещо удивително. Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>
Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното
тяло
по духовен начин.
Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително.
Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>
3. Вавилонци: Астралното
тяло
е
духовно
.
3. Вавилонци: Астралното тяло е духовно.
към текста >>
Затова астралното
тяло
получило такова название.
Затова астралното тяло получило такова название.
Вавилонците първи го открили. А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло. И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално
тяло
.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили.
А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото
тяло
, египтяните - етерното
тяло
, а вавилонците - астралното
тяло
.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили. А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо
духовно
същество.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи.
Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество.
Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо. Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице. Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята. Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог?
към текста >>
Защото физическото
тяло
е напълно възприемаемо, видимо.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество.
Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо.
Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице. Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята. Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог? Той е този, който действа върху човешкия Аз.
към текста >>
Етерното
тяло
се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество. Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо.
Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице.
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята. Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог? Той е този, който действа върху човешкия Аз. И така:
към текста >>
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното
тяло
, макар то да било невъзприемаемо на Земята.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество. Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо. Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице.
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята.
Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог? Той е този, който действа върху човешкия Аз. И така:
към текста >>
Евреите стигнали до Аза като
духовно
начало и го наричали «Яхве».
Евреите стигнали до Аза като духовно начало и го наричали «Яхве».
към текста >>
Сега вие знаете: човек се състои от физическо
тяло
, етерно
тяло
, астрално
тяло
и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли.
Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
Ще получите следната картина: индусите открили физическото
тяло
, египтяните - етерното
тяло
, вавилонците - астралното
тяло
, евреите открили Аза.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза.
Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
1. Индуси:
духовно
физическо
тяло
1. Индуси: духовно физическо тяло
към текста >>
2. Египтяните:
духовно
етерно
тяло
,
2. Египтяните: духовно етерно тяло,
към текста >>
3. Вавилонци:
духовно
астрално
тяло
3. Вавилонци: духовно астрално тяло
към текста >>
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото
тяло
.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното
тяло
на човека.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното
тяло
, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали
тяло
то на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено
тяло
.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в
тяло
то, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на
тяло
то.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с
тяло
то и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
4.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Може да стане даже така, че вследствие на
духовно
-душевното влияние върху здравето на госпожа В., когато й вземат нещата, да изпита своего рода вътрешен потрес, изтощение, изтощаващо я трескаво състояние и да умре.
Но от друга страна, и за самата тази госпожа В може да се окаже важно да получава това бельо. На нея то й е нужно, защото тя изпитва все пак някакво разкаяние за това, което е причинила на госпожа А, и за нейно успокоение са й нужни някакви неща от този дом. В момента, когато госпожа В връща тези неща, й се иска, по какъвто и да е начин да получи нещо от тях отново. Хора, страстно желаещи да получат нещо и не бидейки крадливи по природа, могат да «заимстват» разни неща. Склонността към крадене се проявява при тях само по отношение на тези неща, в друг случай те не биха откраднали, но търсят всякакви начини, само и само да получат именно тези неща.
Може да стане даже така, че вследствие на духовно-душевното влияние върху здравето на госпожа В., когато й вземат нещата, да изпита своего рода вътрешен потрес, изтощение, изтощаващо я трескаво състояние и да умре.
Или може би да умре, да кажем, от сърдечен или нервен пристъп. Напълно възможно е.
към текста >>
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно съществуване на народите древните индуси формирали своите възгледи за човешкото физическо
тяло
.
Господа, беше изказано желание да продължа да говоря по-нататък за разказаното от мен неотдавна. Показах ви как хората в Древна Индия са живели в съвсем различни условия в епохата, отстояща от нашето време примерно на четири до пет хиляди години.
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно съществуване на народите древните индуси формирали своите възгледи за човешкото физическо тяло.
към текста >>
Египтяните, чиято страна изцяло и напълно се намирала под влиянието на Нил, които са били задължени на Нил за всичко, което са имали и вследствие на това вниманието на човека се насочвало към етера, формирали своя възглед за етерното
тяло
на човека.
Египтяните, чиято страна изцяло и напълно се намирала под влиянието на Нил, които са били задължени на Нил за всичко, което са имали и вследствие на това вниманието на човека се насочвало към етера, формирали своя възглед за етерното тяло на човека.
към текста >>
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното
тяло
.
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
към текста >>
Така постепенно се формирали възгледи за физическото
тяло
, етерното
тяло
, астралното
тяло
и Аза.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм. Ето какво било значението на думата. По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото
тяло
.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали. Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна.
Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло.
На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното
тяло
с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре.
Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците.
към текста >>
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от
духовно
то; след смъртта си отново влизам в него.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към
духовно
то (духовния свят).
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят).
Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на
духовно
начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
към текста >>
Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от
тяло
то на майка си.
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос.
Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си.
Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време . Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин
духовно
то начало влиза в човека?
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека?
Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския.
към текста >>
Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното
тяло
и Аза.
[2] Р.
Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното тяло и Аза.
В този контекст става дума за ранния Египет от IV хилядолетие пр. Р. Хр. Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р. Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на Земята», Събр. съч. 238.
към текста >>
5.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от
духовно
стта.
Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен. Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост.
Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността.
Човек ставал сериозно приемащ духовността. Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен. Тези седем степени имали названия, които е трябвало да бъдат разбрани, за да се научи какво правели хората на една или друга степен.
към текста >>
Човек ставал сериозно приемащ
духовно
стта.
В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен. Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост. Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността.
Човек ставал сериозно приемащ духовността.
Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен. Тези седем степени имали названия, които е трябвало да бъдат разбрани, за да се научи какво правели хората на една или друга степен.
към текста >>
Издигналите се до трета степен е трябвало да знаят достатъчно много, за да може казаното от тях за
духовно
то да има тежест, да бъде наистина значимо.
Третата степен била такава, че при превода би могла да се нарече «защитник». Сега хората започвали да говорят. Сега те смеели да защитават тази истина, на която посредством мълчанието се обучавали в мистериите. На тях им е била възложена защитата на духа. «Защитник» - това е думата, която може да се използва за тази трета степен.
Издигналите се до трета степен е трябвало да знаят достатъчно много, за да може казаното от тях за духовното да има тежест, да бъде наистина значимо.
Следователно в тези мистерии човек е трябвало не просто да говори за духа, той е трябвало отначало да изучи този дух, трябвало е отначало да стане истински защитник на духа. Тогава той се издигал към четвъртата степен.
към текста >>
Разбира се, човек още пребивавал в човешко
тяло
, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива.
към текста >>
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от
духовно
то начало.
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
към текста >>
В казаното от вас господства
духовно
то начало.
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч.
В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>
Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко
духовно
от Земята, неземния източник на
духовно
стта.
Христос Исус не преминал това в мистериите. Той получил това от самото Слънце. Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят.
Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността.
Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то
духовно
Царство.
Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус.
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство.
Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, -
духовно
присъства и самият светец.
Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът. И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец.
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>
6.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в
тяло
то на майката.
Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната. Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца.
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката.
Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето
тяло
, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Този принцип намира израз в древната юдейска религия, религията на Яхве. Ако бихте попитали древния евреин, който, да кажем, е заболял: «Защо се разболя? », той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н.
към текста >>
пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в
тяло
то на майката.
Евреинът казвал: всичко идва от Яхве. Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел.
пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана.
към текста >>
Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в
тяло
то на майката?
С това тогава било направено изключително много. Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността.
Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката?
Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа.
към текста >>
Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-
духовно
то начало.
С това тогава било направено изключително много. Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността. Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката?
Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало.
Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята.
към текста >>
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-
духовно
, произхожда от Луната.
Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността. Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»?
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната.
В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Това, което е душевно-
духовно
, той получава от Луната, от отдалечения свят.
Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята.
Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят.
Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното
тяло
.
Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност. Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието.
Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното тяло.
към текста >>
Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното
духовно
устройство на евреина от
духовно
то устройство на друг човек.
По времето, когато е живял Исус от Назарет, тези свойства се изработвали извънредно силно. Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях.
Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек.
Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение.
към текста >>
Той попаднал под прякото
духовно
влияние от Слънцето.
Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс.
Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>
Както в
тяло
то на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път.
Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Разбира се, съвременният човек, непостигащ
духовно
такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното
тяло
, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Както първата личност е влязла в майчиното
тяло
, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Върху кое се оказвало влияние от Луната в майчиното
тяло
?
Върху кое се оказвало влияние от Луната в майчиното тяло?
Господа, вече съм ви казвал: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Лунното влияние се е оказвало върху астралното тяло, а астралното тяло в човека е безсъзнателно. Върху него влияе Луната. Напротив, слънчевото влияние при Христос се оказвало върху Аза, слизало върху Аза. Но Азът е самостоятелен, отделен!
към текста >>
Господа, вече съм ви казвал: човек се състои от физическо
тяло
, етерно
тяло
, астрално
тяло
и Аз.
Върху кое се оказвало влияние от Луната в майчиното тяло?
Господа, вече съм ви казвал: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Лунното влияние се е оказвало върху астралното тяло, а астралното тяло в човека е безсъзнателно. Върху него влияе Луната. Напротив, слънчевото влияние при Христос се оказвало върху Аза, слизало върху Аза. Но Азът е самостоятелен, отделен!
към текста >>
Лунното влияние се е оказвало върху астралното
тяло
, а астралното
тяло
в човека е безсъзнателно.
Върху кое се оказвало влияние от Луната в майчиното тяло? Господа, вече съм ви казвал: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Лунното влияние се е оказвало върху астралното тяло, а астралното тяло в човека е безсъзнателно.
Върху него влияе Луната. Напротив, слънчевото влияние при Христос се оказвало върху Аза, слизало върху Аза. Но Азът е самостоятелен, отделен!
към текста >>
Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на
духовно
то начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма.
Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към
духовно
господство.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно. И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време.
Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство.
Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство. На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2].
към текста >>
Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с
духовно
то господство.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно. И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време. Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство.
Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство.
На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2]. Това е много интересно!
към текста >>
7.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запус
тяло
.
И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане.
Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство.
към текста >>
Там преимуществено са разглеждали физическото
тяло
, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека.
Обаче тогава тези северни хора имали религия. Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия.
Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека.
Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Египтяните гледали към етерното
тяло
- пак на нещо, принадлежащо на човека.
Обаче тогава тези северни хора имали религия. Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека.
Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека.
Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното
тяло
- това отново е нещо човешко.
Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека.
Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко.
Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината
духовно
.
Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин.
За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>
Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блес
тяло
като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух.
Виждате ли, тези народности считали всичко за одухотворено. Древните келти, прогонени от тези племена, още виждали самите духове.
Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блестяло като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух.
Такава била древногерманската религия, древната религия, която по-късно била изместена от християнството.
към текста >>
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали
духовно
то начало.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало.
Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
към текста >>
Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали
духовно
то начало, така го виждали и в бурята на битката.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно.
Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката.
Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист!
към текста >>
Ако някое германско племе е тръгвало на битка, то чувствало, че сред тях се намира
духовно
същество, което принуждава (zwing) към война.
И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » Циу е бил духът на битката. Те вярвали, че той щурмува заедно с тях.
Ако някое германско племе е тръгвало на битка, то чувствало, че сред тях се намира духовно същество, което принуждава (zwing) към война.
«Zwist» - означава война. «Циу цвинг цвист! » - това те извиквали в щитовете си. И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист!
към текста >>
Наистина
духовно
то начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните. Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>
Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им
тяло
сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина.
Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества.
Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина.
Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда!
към текста >>
» и ех
тяло
от щитовете.
Какво възникнало на Запад тогава? Римляните вече имали световно господство, когато възникнало християнството. Римляните се държали извънредно хитро. По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали. Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист!
» и ехтяло от щитовете.
Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин. Разбира се, между едните и другите съществувала голяма разлика. У едните (римляните - бел.
към текста >>
Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо
духовно
.
В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни. Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното.
Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно.
Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората.
към текста >>
Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко
духовно
трябвало да изчезне.
Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно.
Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне.
И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>
8.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното
тяло
като физически човек.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество.
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
към текста >>
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в
тяло
то на майката.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово
тяло
.
Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята.
Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло.
Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>
9.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна,
духовно
то влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
към текста >>
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части -
тяло
, душа и дух, -а само от две части, от
тяло
и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има
тяло
и душа, а душата притежава духовни свойства.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека.
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Но ако някой иска да изобрази
духовно
то - да се види то с тези очи не може, нали?
Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали?
- той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част. Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «Агнец Божий».
към текста >>
Казано иначе: наистина това е
тяло
, създадено от слънчевата светлина.
Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето.
Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина.
И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>
Виждате ли, сега всичко в
духовно
то е доста объркано!
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това?
Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано!
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Тя има значение само за този, който притежава
духовно
виждане.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане.
Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен.
към текста >>
Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в
тяло
Христово.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря? Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове.
Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово.
Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен. Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът. Те били римокатолическата «партия».
към текста >>
Някакво
духовно
начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува.
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави! Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
към текста >>
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко
духовно
се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно.
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
към текста >>
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на
духовно
стта.
Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността.
Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>
Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя
духовно
, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог.
Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>
Обаче това християнство не е било християнството на Исус Христос, а някакво
духовно
християнство, празнуващо се в образна форма.
И така, вие виждате: също и в древността в някакъв смисъл е съществувало християнство.
Обаче това християнство не е било християнството на Исус Христос, а някакво духовно християнство, празнуващо се в образна форма.
към текста >>
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е
духовно
то начало.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало.
В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с
тяло
то.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
10.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Може да се чете с всеки участък от
тяло
то.
Можем да се научим на неща, които обикновено не се изучават. Благодарение на това възникват известни способности. Усъвършенствайки ги, ние можем да придобием нещо, предизвикващо удивление. Но тук няма нищо удивително. Това се отнася към формирането на осезателни способности.
Може да се чете с всеки участък от тялото.
Както може да се почувства убождане от игла, така могат да се почувстват, да се възприемат неголеми щампи, съставящи буквите. На тази основа може да се проведе обучение.
към текста >>
И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от
тяло
то си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа.
Нима някой би почнал да говори например при откриването на телефона: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна». Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете.
И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа.
Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен. Така стои работата по този въпрос.
към текста >>
Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му
тяло
зависи от Луната.
Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.
Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната.
А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ
духовно
-душевното начало в човека.
Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно. Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии.
Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека.
И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-
духовно
то начало.
Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно. Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека.
И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало.
Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
Смятали така: това, което представлява
духовно
-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят.
Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало.
Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят.
Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека,
духовно
-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен.
към текста >>
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо
тяло
.
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло.
Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот. Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло.
към текста >>
Той е оставил своето физическо
тяло
, но още има своето етерно
тяло
.
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло. Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот.
Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло.
То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света. Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
Тогава човек се намира само в своето астрално
тяло
и в своя Аз.
Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот. Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света.
Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо
тяло
, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят.
Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.
към текста >>
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално
тяло
възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е бил един от най-прекрасните празници в продължение на древните времена.
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
към текста >>
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо
тяло
, което вие виждате като това бяло-жълто физическо
тяло
.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло.
Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Преди всичко то се явява физическо
тяло
.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло.
Преди всичко то се явява физическо тяло.
Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
След това има също така и трето Слънце,
духовно
Слънце.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце.
След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Както човек има
тяло
, душа и дух, така и Слънцето има
тяло
, душа и дух.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Пред нас днес стои задачата отново да посочим факта, че именно
духовно
то начало се явява мерило за всичко.
Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това. Тези, които са по-честни, казват от своята гледна точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно. Печалното обаче е това, че ни се налага да проявяваме такава честност само защото никой повече не знае какви са истинските закономерности, действащи тук.
Пред нас днес стои задачата отново да посочим факта, че именно духовното начало се явява мерило за всичко.
към текста >>
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо
тяло
, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие.
към текста >>
После той оставя своето етерно
тяло
и тогава става чисто
духовно
-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят.
Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят.
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми.
към текста >>
Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-
духовно
.
Отначало това вървяло добре: защото за какво е служил по-рано на хората образът на празника на Адонис? На тях им е било необходимо сетивно съзерцание. Докато в древните времена са съзерцавали по духовен начин, искали са да имат някакъв образ в сетивния свят. Но когато, благодарение на Мистерията на Голгота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ. Те само в духа си спомняли за станалото.
Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно.
Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата. Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис? Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници.
към текста >>
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало
духовно
то, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва. Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос. Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос.
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до
духовно
стта.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи.
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността.
Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил.
към текста >>
Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до
духовно
стта.
Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до духовността.
Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата.
към текста >>
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата
духовно
, а следователно и празника Пасха също да го разбира
духовно
.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло.
към текста >>
После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно
тяло
.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят.
После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло.
И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения. Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално
тяло
.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло.
И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло.
За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения. Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната
духовно
ст.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
Но преди всичко такава
духовно
ст ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
към текста >>
11.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Първи въпрос: Защо раните, нанесени на човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване на парче от
тяло
то винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност на това място.
Първи въпрос: Защо раните, нанесени на човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване на парче от тялото винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност на това място.
Той би искал да узнае от какво е обусловено това, имайки предвид, че тъканите на всеки седем години се обновяват!
към текста >>
Виждате ли, човешкото
тяло
изцяло и напълно се формира отвътре.
Те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези?
Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре.
Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива.
към текста >>
Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото
тяло
.
Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези? Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре.
Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло.
При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
към текста >>
При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко
тяло
, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата.
Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези? Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло.
При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата.
Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа.
към текста >>
Всичко това се явява чуждо за човешкото
тяло
, то встъпва в борба със студа.
При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа.
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък.
към текста >>
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото
тяло
.
Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа.
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло.
Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили.
към текста >>
Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в
тяло
то, и проникващите сили.
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни.
Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
към текста >>
Ако човекът е така млад, неговото етерно
тяло
развива пълна дейност, то е извънредно дейно.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години.
Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне.
към текста >>
Ако етерното
тяло
е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години. Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат.
Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
към текста >>
Тогава етерното
тяло
, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години. Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно. Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар.
Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее.
То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>
От силата или слабостта на етерното
тяло
винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне.
От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>
Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно
тяло
и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно
тяло
.
Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи.
Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>
Селянинът има по-здраво етерно
тяло
.
Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи. Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух.
Селянинът има по-здраво етерно тяло.
Обаче той не винаги се намира на свеж въздух. Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав!
към текста >>
Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно
тяло
.
Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло.
Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене - и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. Става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта. Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло. Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества.
към текста >>
Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното
тяло
.
Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло. Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене - и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. Става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта.
Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните!
към текста >>
Етерното
тяло
се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества.
Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло. Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене - и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. Става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта. Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества.
За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
към текста >>
За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно
тяло
.
Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене - и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. Става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта. Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло. Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества.
За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло.
Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно.
към текста >>
Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното
тяло
отпада, а също така защото астралното
тяло
при селяните не е много силно.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните!
Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>
Но етерното
тяло
е много силно.
За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
Но етерното тяло е много силно.
Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното
тяло
протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на
тяло
то субстанции.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща.
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата.
към текста >>
На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно
тяло
.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции. Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н.
На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло.
Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата. Помислете за нашата граничеща с фантастиката култура. Тя напълно откъсва хората от природата, създава все по-вред-ни вещества, които са все по-враждебни и чужди на всичко природно.
към текста >>
Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното
тяло
.
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки.
Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло.
Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя.
към текста >>
Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно
тяло
, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното
тяло
.
Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя.
Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло.
Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща.
към текста >>
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно
тяло
-
тяло
то се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с
тяло
то, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго
тяло
?
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло?
Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
към текста >>
Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето
тяло
- да го преобразува така, че да може да се образува друго
тяло
.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло?
Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло.
Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята?
към текста >>
И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни
тяло
би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново.
Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето
тяло
, въпреки това още много остава в наличие.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат. И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново.
Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие.
Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето
тяло
, ще умре».
Така вие формирате дима от пламъка в съответствие със съдържанието на песничката. Хората от древността винаги са знаели, че веществата съвсем се изменят, ако по някакъв начин им се бае, ако се произнасят клетви, особено ако се използват определени думи. За балсамирането, за приготвянето на мумиите те използвали свои подправки и ароматни вещества. Работата с тези подправки се е различавала от начина, по който ние използваме подправките днес. Тяхната работа винаги се извършвала така, че по време на балсамирането през цялото време нещо се е произнасяло, нещо се е говорило.
Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето тяло, ще умре».
Обаче това се е произнасяло с такава интонация и на такъв език, че материята се е ориентирала по определен начин, така че по време на балсамирането някаква сила преминавала във веществото на подправките. Тя живеела вътре. Съвременните хора вече не вярват в това, но всъщност нещата стоят точно така. Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето тяло, ще умре, ще намери смъртта си». Така и става, защото дадената субстанция е получила силата, вкарана в нея посредством словото.
към текста >>
Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето
тяло
, ще умре, ще намери смъртта си».
Тяхната работа винаги се извършвала така, че по време на балсамирането през цялото време нещо се е произнасяло, нещо се е говорило. Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето тяло, ще умре». Обаче това се е произнасяло с такава интонация и на такъв език, че материята се е ориентирала по определен начин, така че по време на балсамирането някаква сила преминавала във веществото на подправките. Тя живеела вътре. Съвременните хора вече не вярват в това, но всъщност нещата стоят точно така.
Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето тяло, ще умре, ще намери смъртта си».
Така и става, защото дадената субстанция е получила силата, вкарана в нея посредством словото.
към текста >>
При това притежава сили, за да си построи ново
тяло
.
Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение. Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се.
При това притежава сили, за да си построи ново тяло.
Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия.
към текста >>
Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе
тяло
то, което му е нужно сега.
Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето.
Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега.
Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно.
към текста >>
Той би се придържал към
тяло
то, което е имал преди столетия.
При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега.
Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия.
Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили.
към текста >>
При което всичко това, представляващо в дадения момент
тяло
, днешното
тяло
, ще се унищожи, ако човек отдаде своето
тяло
във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение.
Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили.
При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение.
Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така - случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, - че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата. Семената на зърнените култури, намирайки се заедно с разрушителните сили на трупа, консервират, съхраняват своите сили. Даже в течение на много дълго време те съхраняват такава кълняемост, както и при свежи семена.
към текста >>
Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в
тяло
човек, тогава той би умрял.
Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял.
Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа. Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения.
към текста >>
Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в
тяло
!
Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа. Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял.
Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло!
Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа. Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения. Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново!
към текста >>
Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна
духовно
ст им е позволявало да въздействат върху хората!
Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте!
Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората!
Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ. Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа. Ще ни се наложи обаче да призовем на помощ още едно явление, за да разберем всичко това.
към текста >>
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на
духовно
то знание.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание.
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа. Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
12.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той се стремял към
духовно
то знание.
Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко. Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък.
Той се стремял към духовното знание.
към текста >>
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне
духовно
то знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията.
Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика. Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам. Не трябва да се прави. В настоящето то повече не действа така, както преди.
към текста >>
Днес не смятам да ви разказвам всичко, което би било необходимо, за да охарактеризирам отново
духовно
научното обучение.
Днес не смятам да ви разказвам всичко, което би било необходимо, за да охарактеризирам отново духовнонаучното обучение.
Това може да направим при други обстоятелства. Днес водя разказа във връзка с въпроса на господин Ербсмел. Именно тези два случая, разказани от мен, имат непосредствено отношение към въздействието на звездите, на небесните тела. И доколкото в настоящето такова въздействие на небесните тела въобще се отрича, подобни неща също вече не се разглеждат.
към текста >>
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в
тяло
то на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите.
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
към текста >>
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното
тяло
.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното
тяло
.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло.
Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
По такъв начин се стига до това, че детето в течение на десет лунни месеца, тоест десет пъти по четири недели преживява в
тяло
то на майката въздействието на Луната.
Така отново може да се открие не само къде е разположена Луната, но и как е свързана Луната с целия човек.
По такъв начин се стига до това, че детето в течение на десет лунни месеца, тоест десет пъти по четири недели преживява в тялото на майката въздействието на Луната.
То преживява въздействието на Луната така, че за това време му се налага да преживее осем, девет, десет пълнолуния. Ембрионът плува в плодните води и следователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили. Най-важното е, че той е защитен от земните сили и се намира преимуществено под влиянието на Луната, макар другите небесни тела също да влияят.
към текста >>
Науката за физическото възникване на човека може да се появи само тогава, ако на едната страница бъде описано какво става в
тяло
то на майката, а на другата страница бъде описана дейността на Луната.
Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети. На първо място да се изучава човекът, човешкото сърце, човешката глава, да се изучава как всичко това е свързано със звездите. В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н. Такова описание вече има, но още няма друго описание: за това, какво прави Луната в същото време.
Науката за физическото възникване на човека може да се появи само тогава, ако на едната страница бъде описано какво става в тялото на майката, а на другата страница бъде описана дейността на Луната.
към текста >>
13.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по
тяло
то.
Днес хората почти не забелязват това. Известно ви е, че в Новия Завет много се разказва за изцеленията, извършени от Христос, разказва се за формите, за способите, прилагани от Него за изцеление на болния. Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести. По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт.
Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото.
Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел.
към текста >>
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до
тяло
то му то няма да достигне, няма да подейства върху
тяло
то му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен.
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата. Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето
тяло
.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло.
Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата. Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Те са били вкарани в своето
тяло
в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на
тяло
то и затова са можели да оказват върху
тяло
то си огромно влияние посредством душата.
Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така.
Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в
тяло
то.
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото.
Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32). Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина. В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна.
към текста >>
Казах ви, господа: докато човек се намира в
тяло
то на майката и после се роди, влияние върху него оказват лунните сили.
Казах ви, господа: докато човек се намира в тялото на майката и после се роди, влияние върху него оказват лунните сили.
По-късно влияние върху човека оказват слънчевите сили. Казах ви също, че силите на другите звезди, на другите небесни тела също оказват влияние върху човека. Но влияние върху човека оказват и всички явления, ставащи навън, в природата.
към текста >>
И после може да се каже: както кръвта тече в
тяло
то и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони. Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани.
И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял. Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>
Не става дума за едно-единствено
духовно
същество!
Но ако бе победил другият народ, и той също би казал: нашият бог ни позволи да победим. Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си! Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата». И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно.
Не става дума за едно-единствено духовно същество!
Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите.
към текста >>
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от
тяло
то
духовно
ст.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
И така, в християнството се проявила необходимост да се представя
духовно
то Божество в три Лица.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг.
И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица.
В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал
духовно
то само в своята собствена персона.
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка. Лесно е да се разбере обаче, че вследствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм.
Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона.
Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите. Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни. В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното. Ако евреин стане скулптор, едва ли ще излезе нещо забележително, доколкото той няма предразположеност към проявяващото се в образа. Ако евреин стане музикант, той ще бъде отличен музикант, защото музиката не се явява образна, нея не можеш да я изобразиш, както външното.
към текста >>
Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви
духовно
то начало.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия.
Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало.
Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината.
към текста >>
Те повече не са имали възможност да виждат
духовно
то начало в целебните треви.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия. Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало.
Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви.
Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите.
към текста >>
н., навсякъде виждали
духовно
то начало, тоест своя единствен Йехова.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия. Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т.
н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова.
Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес. Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност.
към текста >>
Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната
духовно
ст.
н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес.
Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност.
И днес, наблюдавайки медицината, вие можете да видите: с изключение на няколко средства - те са съвсем малко, - всички останали средства се предписват за всичко! Повече не се знае как действа всяко средство, подобно на това, както в юдаизма не се знае за отделните духове в природата. Така в медицината се е въвличал този абстрактен дух, този култ към Йехова, който до днес присъства в нея.
към текста >>
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно
духовно
познание.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите.
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание.
Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек
духовно
то начало.
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, както това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната наука, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, както той иска. Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен. Затова то приема личностен характер.
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало.
Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг. Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното. И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано. Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание.
към текста >>
Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от
духовно
то.
Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен. Затова то приема личностен характер. Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг.
Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното.
И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано. Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание. Ето защо мисията се явява изпълнена. Ето защо тази еврейска мисия като такава, именно като еврейска, повече не е нужна в еволюцията и единствено правилно би било, ако евреите в резултат на асимилация от другите народи биха се разтворили в тях.
към текста >>
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на
духовно
познание.
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг. Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното. И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано.
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание.
Ето защо мисията се явява изпълнена. Ето защо тази еврейска мисия като такава, именно като еврейска, повече не е нужна в еволюцията и единствено правилно би било, ако евреите в резултат на асимилация от другите народи биха се разтворили в тях.
към текста >>
Както в природните явления живее
духовно
начало, така и в народите живее
духовно
начало.
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи. Тези различни народи към днешно време вече са изгубили своето значение. Казвам ви го направо: трябва да се цени само общочовешкото. Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи.
Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало.
Във всеки народ присъства водещ народностен дух. Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа. И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ.
към текста >>
Както при растенията съществува зародиш, точно така и при
духовно
то начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива.
Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа. И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ. Но нещата не стоят така!
Както при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива.
В целия народ живее напълно реален дух.
към текста >>
Това, което те култивирали в еврейството, го правели, събирайки се на
духовно
събрание.
- се намира в особено обкръжение. Така е било и в случая с тези народностни духове. Но ето, да кажем, вие решавате да защитавате интересите на работническата класа. В този случай не оставате в своя дом, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество. Може да се каже така: това, което тези народностни духове култивирали у другите народи, всеки от тях изпълнявал сам за себе си, в обстановката на своя «народностен дом».
Това, което те култивирали в еврейството, го правели, събирайки се на духовно събрание.
Върху едни евреи това действало по-силно, върху други - по-слабо. Това е отразено в Библията, където се казва, че в израилския народ в седемдесет души са управлявали духовете на народите, всички те са оказвали влияние. Обаче влиянието било много силно и превърнало евреите в някакъв смисъл в народ от космополити и това си качество те упорито съхраняват. Те могат да се събират заедно където и да е и да съхраняват там еврейството, доколкото по такъв начин носят цялото еврейство в самите себе си.
към текста >>
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново
духовно
научно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си!
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н.
Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си. Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци.
към текста >>
Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на
духовно
то, така и на физическото.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си! Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н. Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си.
Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото.
Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг - «Йехева», трети - «Йехаве», четвърти - «Йохаве». Гласните са били различни в съответствие с усещането.
към текста >>
14.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на
тяло
то.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света.
Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото.
Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така.
към текста >>
Тези свръхсетивни членове на
тяло
то ние нарекохме етерно
тяло
, астрално
тяло
и Аз или организация на Аза.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото.
Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза.
За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така.
към текста >>
По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като
духовно
ст.
Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец.
По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност.
И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и следователно са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят.
към текста >>
Относно човешкото
тяло
би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб?
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава. И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб?
Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в
тяло
то на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава. И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека.
Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
И така, действащото върху средната част на
тяло
то, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход».
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън.
И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход».
Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът.
към текста >>
Каквото се явява въздействие на тези сили,
духовно
принадлежи на човека.
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод».
Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека.
После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така - както изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин.
към текста >>
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена
духовно
стта.
Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо
тяло
, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
Виждате ли, господа, ако аз просто ви изброя названията «кетер», «хокма», «бина», «хесед» и т. н., това е равносилно на А, В, С, D и т. н. Обаче подобно на това, както ние композираме буквите една с друга, древният евреин е знаел как да каже «кетер», «хесед», «бина». И ако е казвал «кетер», «хесед», «бина», ако ги е композирал по такъв начин, той сякаш е казвал: в духовния свят висшата духовна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо тяло, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
към текста >>
Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на
духовно
стта.
Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията.
Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява
духовно
подвижно, което като
духовно
се намира зад физическия човек.
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си.
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
към текста >>
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо
духовно
.
На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно.
Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия.
към текста >>
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в
тяло
то, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това.
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат
тяло
.
Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора? Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят.
Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло.
И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин! Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук!
към текста >>
И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на
тяло
и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора? Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло.
И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин! Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си.
към текста >>
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на
тяло
то, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
Тази «алфа» се намирала вътре като
духовно
същество.
Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът. «Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа».
Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество.
Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре. Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
към текста >>
Така
тяло
то представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
«Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество.
Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
към текста >>
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето
тяло
», в своята обвивка.
Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество. Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
към текста >>
Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето
тяло
» («алфа» - «бета»).
Това е много интересно. Хората започнали да разпространяват мъдрост по такъв начин, защото те вече не знаят, че мъдростта всъщност идва от азбуката («алфа» - «бета»). И ако преведем буквално думата «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото знание. А бидейки изразено с помощта на гръцката дума, би се получило: «Антропософия, човешка мъдрост». Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия.
Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»).
Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала. Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията.
към текста >>
[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на
тяло
то, бъбреците и черния дроб, вж.
[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж.
Събр. съч. 348 «За здравето и болестта». – Бел. пр.
към текста >>
15.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за
духовно
то нищо не може да се знае, в
духовно
то може само да се вярва.
Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае. На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа. В това може само да се вярва.
Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за
духовно
то и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид
духовно
ст следва човек да вярва.
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
към текста >>
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува
духовно
то.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното.
Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава.
към текста >>
Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за
духовно
то, не, във всичко
духовно
може само да се вярва!
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае. Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното.
Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва!
Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
към текста >>
Защото
духовно
то е заключено в «нещата в себе си».
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае. Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва!
Защото духовното е заключено в «нещата в себе си».
А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа!
към текста >>
Следователно във всичко, което се отнася към
духовно
то, може само да се вярва.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае. Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо.
Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум».
към текста >>
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога
духовно
то развитие, вие го разглеждате правилно.
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно.
Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици. Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи.
към текста >>
16.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно
тяло
.
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло.
Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на Земята, влиянието, което най-лесно се възприема. Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин.
към текста >>
Ако например се изчислява скоростта на небесно
тяло
, се знае: след определено време то трябва да бъде на определеното място на небето.
Абсолютно решение не може да има. Това е именно така! Действително по отношение на мировите системи не може да се реши коя от тях е съвсем правилна, а коя съвсем лъжлива. Ще кажете: да, но нали тези неща могат да се изчислят! Виждате ли, вие ще изчислявате, но направените изчисления не напълно ще съвпадат!
Ако например се изчислява скоростта на небесно тяло, се знае: след определено време то трябва да бъде на определеното място на небето.
И така, изчислява се къде би трябвало да е звездата в определеното време и телескопът се насочва натам; звездата би трябвало да попадне в телескопа. Но често тя не се оказва там и се налага отново да се поправя формулата. Това показва, че нито едно от изчисленията не съвпада напълно. Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно! Откъде идва това?
към текста >>
Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното
тяло
в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки.
Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки.
Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система.
към текста >>
И така, следователно може, изхождайки от
духовно
то познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава.
И така, следователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава.
И това е само един пример.
към текста >>
Това са резултати от
духовно
то наблюдение.
Това са резултати от духовното наблюдение.
Ще дойде време и казаното ще бъде потвърдено от физически наблюдения.
към текста >>
Кухото пространство е такова, че то от всички страни е
духовно
затворено,
духовно
изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе.
Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство.
Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе.
Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса. Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало. Топлина там също няма!
към текста >>
Слънцето е най-лекото
тяло
в мировото пространство, а Луната - най-материалното.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности.
Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното.
Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
към текста >>
Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото
тяло
в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка.
Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние.
към текста >>
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-
духовно
то същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното.
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта.
към текста >>
Слънцето притежава влияние върху най-
духовно
то, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното.
При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло!
Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното.
Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната. В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили. Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>
Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в
тяло
то.
Това, което става горе в съзвездието Лъв, се открива, се проявява в кръвообращението на човека. Ако пред Лъв стои Луната, за това може да се узнае по кръвообращението на човека. Това, което там, горе, става в Овен, се проявява в растежа на косата при човека. Ако Луната стои в Овен, косата расте по-бавно и т. н. И така, разглеждайки човека, във всеки от случаите може да се види какво става във Вселената.
Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в тялото.
Това се разбира от само себе си. Но защо в края на краищата в човека се появява жълтеница? Защото в това време, когато Луната закрива съзвездието Козирог, човек е особено предразположен да развива тези сили на Козирога от себе си.
към текста >>
17.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното
тяло
.
Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад. Те мислели, че това е все една и съща душа.
За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното
тяло
не е пригодно за това.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това.
към текста >>
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква
духовно
ст.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
към текста >>
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има
духовно
познание, духовна наука.
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно познание, духовна наука.
към текста >>
», трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат
духовно
стта, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия?
», трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
В първите християнски столетия истинската духовност е била изгубена. Защото каквото е стигнало до Европа, е било в действителност не дълбоко християнство, а просто думи, правилни думи. Най-добре това може да се види от начина, по който Лутер е превел Библията. Какво е направил той от Библията? Някаква непонятна книга!
към текста >>
В първите християнски столетия истинската
духовно
ст е била изгубена.
И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
В първите християнски столетия истинската духовност е била изгубена.
Защото каквото е стигнало до Европа, е било в действителност не дълбоко християнство, а просто думи, правилни думи. Най-добре това може да се види от начина, по който Лутер е превел Библията. Какво е направил той от Библията? Някаква непонятна книга! Невъзможно е да се разбере какво стои в Библията в превода на Лутер, ако бъдем честни.
към текста >>
18.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всъщност то е
духовно
и се състои от кухина в пространството.
Доктор Щайнер: Работата стои така. Слънчевите лъчи, както човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност. Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество.
Всъщност то е духовно и се състои от кухина в пространството.
към текста >>
И в пространството, което е празно, присъства
духовно
то начало.
Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност.
И в пространството, което е празно, присъства духовното начало.
Ето това е, на което трябва да се обръща внимание. Ето какво мога да кажа по този въпрос.
към текста >>
Те били предназначени да се обучават
духовно
- не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес.
Което няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности. Разбира се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък. Но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности.
Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес.
Те са можели да се учат духовно.
към текста >>
Те са можели да се учат
духовно
.
По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности. Разбира се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък. Но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности. Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес.
Те са можели да се учат духовно.
към текста >>
Духовно
то обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности.
Духовното обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности.
Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане. Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите.
към текста >>
Казвал съм ви например, че човек освен физическо
тяло
има също така и етерно
тяло
.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно означава нещо.
Казвал съм ви например, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло.
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло. Ето така всичко това се изразява. Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
към текста >>
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното
тяло
, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното
тяло
- което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно означава нещо. Казвал съм ви например, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло.
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Ето така всичко това се изразява. Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
към текста >>
19.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото
тяло
.
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните.
Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>
Ако към нея се приближи насекомо, ако то е доле
тяло
, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото.
Второто, което човек носи в себе си е, растителното царство. Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща. Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2].
Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото.
Това е много интересно явление. Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко! Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват. И също в толкова малка степен растенията са способни за свободно придвижване.
към текста >>
Както нещата, носени от нас във физическото
тяло
, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето.
Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с
духовно
същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
към текста >>
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо
духовно
и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б».
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за
духовно
ст, ако човек допуска, че може да се говори и за
духовно
то, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията.
И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества?
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията.
Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин.
към текста >>
Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с
духовно
то Слънце.
Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин.
Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце.
Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо.
към текста >>
Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на
духовно
то слънчево царство, на втората йерархия.
Съществата - защото древната инстинктивна мъдрост е била доста по-разумна от днешната, - които са се намирали на Слънцето, са ги наричали Ексузиаи. Ние бихме могли да добавим също и «слънчеви същества». Трябва да знаем, че говорейки за сетива, встъпваме в царството на слънчевите същества.
Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
към текста >>
Волята е свързана със същества,
духовно
присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем.
И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела.
Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем.
Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими. Това е най-висшето царство.
към текста >>
По такъв начин в
духовно
то, както и в природата има по три царства.
По такъв начин в духовното, както и в природата има по три царства.
Както човек има работа с трите природни царства, така той има работа и с трите духовни царства.
към текста >>
Ще стане така, че хората ще признаят и
духовно
то.
Човекът не вярваше, че съществува въздух. Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне. Той гледа и казва: тук няма нищо. И въпреки това днес всеки признава, че има въздух. Него действително го има тук.
Ще стане така, че хората ще признаят и духовното.
Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо! - а въпреки това въздухът е отдавна тук. Днес даже селяните знаят, че въздух има. Но даже най-разумните хора днес още не знаят, че навсякъде се намират духовни същества! Впрочем, като му дойде времето, те ще признаят това, тъй като иначе няма да им се отдаде да обяснят определени неща, обяснението на които е просто необходимо.
към текста >>
Духовно
то той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира.
Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
към текста >>
Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в
тяло
то на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса. Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно. Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка. Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така.
Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
към текста >>
С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-
духовно
, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни.
С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав. Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи. Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Затова ние трябва отново да стигнем до
духовно
то познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен.
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
към текста >>
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от
тяло
то, достигани изключително с помощта на самата душа.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание.
към текста >>
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем
духовно
то познание.
Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело.
към текста >>
Човек отново се връща към
духовно
то познание.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
Човек отново се връща към духовното познание.
Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело. Това е така.
към текста >>
Но до
духовно
то съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият мислите.
Материалистически настроените се чувстват все по-уверени в своята правота, когато се позовават на Кант. Човечеството трябва да се отучи от този предразсъдък - тоест тази част от човечеството, която най-малко знае за Кант, трябва да отвикне от привичката да се позовава на Кант всеки път и особено в случаите, когато иска да каже: «За духовния свят въобще нищо не може да се знае». И така, мировото съдържание се състои от сетивно съдържание и мисловно съдържание.
Но до духовното съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият мислите.
Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се изработва от собствената природа.
към текста >>
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в
тяло
то на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина.
Общо казано, при мъжете пищният растеж на косата е нещо прекалено, докато при жените е нещо необходимо. В косата винаги се съдържа сяра, желязо, силициева киселина и още някои други вещества. Тези вещества също са нужни на организма.
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина.
Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче. Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
към текста >>
20.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали
тяло
то на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено
тяло
.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в
тяло
то, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на
тяло
то.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с
тяло
то и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
21.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
1911 г „
Духовно
то ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15).
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според
духовно
научните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
22.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато температурата спаднала още, се появила водата - образувало се третото мирово
тяло
- Луна, а върху него и растителното царство.
Изначално в основата на всичко е топлината или огънят. На Сатурн е имало само топлина, при това тя е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние съществувал само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното.
Когато температурата спаднала още, се появила водата - образувало се третото мирово тяло - Луна, а върху него и растителното царство.
На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът. Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда. Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.
към текста >>
Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното
тяло
, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда.
Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние съществувал само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спаднала още, се появила водата - образувало се третото мирово тяло - Луна, а върху него и растителното царство. На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.
Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда.
Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.
към текста >>
Суровоядството като изтезание за
тяло
то.
Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване.
Суровоядството като изтезание за тялото.
Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.
към текста >>
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на
тяло
то.
За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото.
Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.
към текста >>
Тяло
то ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека.
Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете.
към текста >>
Въображението е нещо по-
духовно
от абстрактния разсъдък.
Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък.
Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа.
към текста >>
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и
духовно
то.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо.
към текста >>
Само с помощта на
духовно
то познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
Цялото
тяло
, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
към текста >>
Тяло
то, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново
тяло
, което трябва да построим за себе си сами.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
към текста >>
23.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в
духовно
то познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това
духовно
-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят.
Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като
духовно
-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, както е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв. А всъщност човекът е живял. Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп. То също е някакъв труп! Но не винаги е било така.
Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни. Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
към текста >>
Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово
тяло
- именно живо и мислещо мирово
тяло
!
Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно.
Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>
И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало
духовно
то.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества. И тези мирови същества са оживявали цялото.
И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово
тяло
- топлина, която е била жива (вж.
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж.
рис.1, червеното). В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн. То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
към текста >>
То има определено отношение към мировото
тяло
Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж. рис.1, червеното). В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн.
То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
към текста >>
Ако нагряваме твърдо
тяло
все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ.
И първото, което станало с това, което тук е било живо мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което не може да се различи нищо друго освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното.
Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ.
Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух. Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж. рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела.
към текста >>
И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово
тяло
, всичко е било от въздух.
Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното. Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ. Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух. Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж. рис.1, зеленото), истинското въздушно начало.
И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух.
Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.
към текста >>
То също не е и това, което второто мирово
тяло
е било първоначално.
Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето. И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото.
То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално.
И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено.
към текста >>
И така, ние получихме второ мирово
тяло
, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно.
И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално.
И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно.
Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня.
към текста >>
Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето
тяло
ще бъде разрушено.
То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното.
Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено.
Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно
тяло
, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
към текста >>
Следователно така имаме трето мирово
тяло
(вж.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода.
Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
към текста >>
И така, тук имаме течно
тяло
, истинско
тяло
.
Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж. рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно.
И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло.
Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата. И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>
Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово
тяло
- водата.
Следователно така имаме трето мирово тяло (вж. рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло.
Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>
В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от
тяло
то на майката.
Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпарения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и т. н. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща.
В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката.
На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм.
към текста >>
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в
тяло
то на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха.
В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането.
към текста >>
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното
тяло
.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали.
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло.
Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало.
към текста >>
Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от
тяло
то на майката?
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш.
Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката?
Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино
тяло
, вътрешно живо, истинско майчино
тяло
.
Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен.
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино
тяло
.
По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино
тяло
.
Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло.
Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие.
към текста >>
Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното
тяло
, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат.
Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние.
Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат.
Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото.
към текста >>
Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо
духовно
-душевно, нещо такова, което остава на
духовно
-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо
тяло
, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на
духовно
-душевното.
Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление.
Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното.
Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата.
към текста >>
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо
духовно
.
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние!
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане.
към текста >>
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно
тяло
.
Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло.
Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?
към текста >>
Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово
тяло
.
Господа, Луната е напълно женско същество.
Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло.
Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела. Те са оказвали влияние върху него. Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук.
към текста >>
Това мирово
тяло
се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела.
Господа, Луната е напълно женско същество. Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло.
Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела.
Те са оказвали влияние върху него. Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук.
към текста >>
И така, тук се е намирало това мирово
тяло
, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя.
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден.
към текста >>
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово
тяло
, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя.
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил.
Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло.
към текста >>
Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно
тяло
, което е съществувало тогава като лунно
тяло
.
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден.
Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло.
Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>
Той трябва да възприеме от майчиното
тяло
нещо минерално.
Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно.
Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално.
Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
към текста >>
Той трябва да всмуче от майчиното
тяло
нещо минерално.
Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания.
Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално.
Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод.
към текста >>
Обаче за това самото майчино
тяло
трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя.
Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално.
Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя.
При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда.
към текста >>
Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното
тяло
от минералната природа.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното.
Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа.
Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното
тяло
.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа.
Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло.
Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното
тяло
!
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло.
Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло!
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното
тяло
.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло!
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното
тяло
, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра.
към текста >>
Дотогава то се отделя в женското
тяло
в тази негова част, където се намира зародишът на човека.
Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите.
Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека.
Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период. Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
към текста >>
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното
тяло
и да се храни с майчино мляко. Защо?
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека.
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
Тогава той плува във водния елемент, който се намира в
тяло
то на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка!
И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобни на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той.
Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка!
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние. Той е съхранил този облик.
към текста >>
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в
тяло
то на майката, как той се реорганизира.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира.
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото
тяло
, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо.
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние.
И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо.
Ще поговорим за това по-нататък - днес е понеделник, - в близката сряда[2] в девет часа.
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на
тяло
то, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака.
Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва.
Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака.
Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре.
към текста >>
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на
тяло
то, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност.
Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
към текста >>
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на
тяло
то, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни.
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото
тяло
.
Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда.
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло.
Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано. Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>
Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето
тяло
.
И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас.
Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло.
Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък. Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували.
към текста >>
Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото
тяло
на Земята.
Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали.
Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята.
Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи. Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо
тяло
.
Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния.
Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло.
И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи. Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в
тяло
то, когато цялото
тяло
е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло.
И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо
тяло
.
Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно
тяло
.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята.
Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло.
Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж. рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
во се образувало някакво
тяло
, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност.
И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята!
към текста >>
И така, отделило се обърнато наопаки
тяло
.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност.
И така, отделило се обърнато наопаки тяло.
Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се
тяло
имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло.
Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
И в това
тяло
можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща.
Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал в съвсем фино
тяло
, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност.
Тук, господа, се появява очевидно противоречие. Последния път ви казах: човек е бил тук от самото начало, но той е бил тук в топлинна, в душевно-духовна форма.
Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност.
По видим, сетивно възприемаем начин него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик. Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо
тяло
с предни пипалца (бялото) -нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки.
Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни пипалца (бялото) -нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки.
Това животно загива и се отлага в земното царство.
към текста >>
Знаете, че има така наречените рачи очички, които всъщност не са очички, а представляват малки варовикови черупчици, намиращи се в
тяло
то на рака.
С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика. Докато копаел в нея, той обърнал внимание на едно място. При комични обстоятелства там намерил две малки нещица. Те изглеждали като малки варовикови черупчици.
Знаете, че има така наречените рачи очички, които всъщност не са очички, а представляват малки варовикови черупчици, намиращи се в тялото на рака.
Това е била единствената следа, която той е оставил. Сега не би трябвало да се каже, че това е вкаменелост от някакво животно, тази вкаменелост е само част от животното. Така в древните слоеве, например в Алпите, могат да се открият някакви фрагменти, изглеждащи като черупка. Те много си приличат един на друг, не са толкова много и ги намират в древните слоеве. В дадения случай не можем да смятаме, че това е цяло животно; трябва да предположим, че наоколо е имало още нещо, което се е разрушило след това, така че от животното е останал само малък фрагмент.
към текста >>
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като
духовно
същество.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество.
И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот.
към текста >>
Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си
тяло
.
Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения.
Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло.
Ако след това такива растения попаднат под земята, тялото им остава под формата на въглища. Каквото днес добиваме като въглища, са тела на растения.
към текста >>
Ако след това такива растения попаднат под земята,
тяло
то им остава под формата на въглища.
Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло.
Ако след това такива растения попаднат под земята, тялото им остава под формата на въглища.
Каквото днес добиваме като въглища, са тела на растения.
към текста >>
И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани животни, за които ви разказах последния път, издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от него своето растително
тяло
.
Това е била синилна киселина, циановодородна киселина, която е страшно отровна за всичко живо днес! Това е тази отровна синилна киселина, която се е издишвала някога и която е препятствала възникването на живеещото сега. Тази синилна киселина е съединение на азота и въглерода. Тогава тези гъбовидни растения още не са поемали в себе си въглерод, а са поемали азот. Тези древни растения са се изграждали от азот.
И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани животни, за които ви разказах последния път, издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от него своето растително тяло.
Така че тук ние можем да видим, че вещества, които съществуват и днес, в древните епохи са намирали съвсем друго приложение.
към текста >>
Така че за човека с днешното му
тяло
би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре.
В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения!
Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре.
Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от
духовно
научното изследване.
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване.
Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
към текста >>
27.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното
тяло
на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
Тогава
тяло
то на човека е било много, много по-меко.
Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано.
Тогава тялото на човека е било много, много по-меко.
Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце.
към текста >>
Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното
тяло
.
Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем.
Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло.
Много слабо, мъничко топченце. В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса. Не от сегашната вода - от нея не би могло, разбира се, да се направи никакъв човек, - а от субстанция, подобна на яйчния белтък се е формирал тогава човекът.
към текста >>
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето
тяло
- трябва да я направим течна.
Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото.
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
към текста >>
След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото
тяло
, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек!
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време?
След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек!
И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя.
към текста >>
На следващия ден става същото; но при това вашето
тяло
се подменя.
И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя.
На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя.
То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости.
към текста >>
Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено
тяло
, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек.
Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години.
Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек.
Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така.
към текста >>
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно
духовно
.
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно.
Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните. Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало. По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе.
към текста >>
28.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Следователно в Китай това
духовно
благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността.
Но оттук, господа, следват много неща. Оттук следва, че човек не е можел така лесно, като нас, да се научи да чете и пише и даже да говори. Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта. Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите.
Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността.
Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
към текста >>
Описвайки китайската култура, се говори с похвален тон, доколкото тази култура е носила нещо
духовно
.
Трябва да отбележим, господа, че когато днес предлагаме нашите съждения на външния свят, трябва винаги да се подчертава: ние съвсем не искаме да станем китайци! Следователно вие не трябва да разбирате казаното от мен така, че ние искаме да станем китайци или изпитваме особено възхищение пред Китай. Някои хора, разбира се, могат с лекота да позлословят по този повод; когато преди две години във Виена[1] имахме конгрес, един от нас каза там, че китайците и днес имат някои учреждения, които са по-мъдри от нашите. Моментално писаха във вестниците, че ние искаме да имаме в Европа китайска култура! Съвсем нямаме предвид това!
Описвайки китайската култура, се говори с похвален тон, доколкото тази култура е носила нещо духовно.
Но тя е примитивна, тя е такава, че към нея сега вече няма достъп. Затова вие не трябва да смятате, че бих искал да въведем Китай в Европа! И все пак аз искам да ви опиша тази най-древна култура на човечеството такава, каквато тя е в действителност.
към текста >>
Затова, когато виждате индуското
духовно
същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в
тяло
то, и т. н.
Такава е била цялата индийска култура. Тя е била напълно вътрешна, духовна култура.
Затова, когато виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в тялото, и т. н.
към текста >>
Но това, към което са били предразположени индусите, е било възмож-но само благодарение на изключително точните им познания за човешкото
тяло
, каквито китайците са нямали.
Затова индусите проявявали склонност към това, постепенно да превърнат своята култура в религия. Китайците никога, чак до наше време, не са обръщали своята култура в нещо религиозно. Виждате ли, европейците са тези, които объркват едното с другото и говорят за китайска религия. Нито един китаец няма да признае това! Той ще каже: «В Европа имате религия, индусите имат религия; ние нямаме нещо, което да прилича на вашата религия» - ето какво ще каже китаецът.
Но това, към което са били предразположени индусите, е било възмож-но само благодарение на изключително точните им познания за човешкото тяло, каквито китайците са нямали.
Китаецът е можел много добре да се вживее във всичко, което се е намирало навън. Затова и той е рисувал така, както ви описах. Ако той е възприемал нещо, е можел добре да се вживее в него. Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така.
към текста >>
Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето
тяло
.
При индусите това не е било така.
Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло.
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб.
към текста >>
Ако ние се задълбочим в нашето
тяло
, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло.
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
към текста >>
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на
тяло
то, дробът ни е болен.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
към текста >>
Съвременният човек чувства своето
тяло
само в органите, които са болни.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни.
В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб.
към текста >>
И тази способност да стане друга, това
духовно
начало в нещата индусите разбирали много по-добре, отколкото по-късните хора.
Да, господа, това би било вече друга история. Ако пред мен е завършен човек, а аз му правя двадесет глави, това е образ на моята фантазия. Но ако аз рисувам човешкия черен дроб и при това изобразявам този черен дроб двадесет, тридесет пъти, това съответства на действителността; тогава всъщност изобразявам не нещо фантастично, а тези двадесет, тридесет черни дроба действително биха могли да възникнат! При всеки човек черният дроб има своя определена форма, тъй както и неговото лице, но тази форма не се явява неизбежна необходимост, тя би могла да бъде и друга.
И тази способност да стане друга, това духовно начало в нещата индусите разбирали много по-добре, отколкото по-късните хора.
към текста >>
Индусите казвали: ако се изобразява отделно нещо, това е неистина, необходимо е да си представяме нещото
духовно
.
Индусите казвали: ако се изобразява отделно нещо, това е неистина, необходимо е да си представяме нещото духовно.
Ето защо индусите имали висока духовна култура, те не се отдавали постоянно на външния свят, а си представяли всичко по духовен начин.
към текста >>
По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното
тяло
.
За това те е трябвало да изпълняват още нещо. Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така? Да, господа, това ходене оказва някакво влияние върху нас. Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия.
По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло.
Вие можете да видите това например във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат индусите. Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
към текста >>
Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото
тяло
на човека.
Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това например във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат индусите.
Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
към текста >>
Индусите са били народът, който напълно е насочвал погледа си навътре, разглеждал е отвътре физическото
тяло
на човека, което се явява
духовно
.
Виждате тази противоположност: индусите са били тук, а китайци тук, по-горе; китайците са били народ трезв, външен, те съвсем не са живеели вътре, във вътрешния свят.
Индусите са били народът, който напълно е насочвал погледа си навътре, разглеждал е отвътре физическото тяло на човека, което се явява духовно.
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
н., какво влияние оказват те върху
тяло
то?
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т.
н., какво влияние оказват те върху тялото?
За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>
За основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в
тяло
то, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и т. н.
Доктор Щайнер: Следователно вие искате да поговорим за отношението на хранителните продукти към човека. Разбира се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето.
За основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в тялото, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и т. н.
Обаче това не е така просто, работата е много по-сложна. И ако искаме да си представим в какво отношение се намира човек към хранителните продукти, трябва първо да изясним кои от хранителните продукти са безусловно необходими на човека.
към текста >>
Но в цялото му
тяло
навсякъде е отложен въглерод.
И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно. Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша. Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород.
Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод.
Ако задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит - това е въглерод. Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
към текста >>
Всички вие, цялото ви
тяло
се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото
тяло
.
Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша. Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород. Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод. Ако задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит - това е въглерод.
Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
към текста >>
Когато човек, бидейки в майчиното
тяло
, започва да става човек, той първо е почти само една глава.
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло. Не краката, а именно главата е родствена на Земята.
Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава.
Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата.
към текста >>
Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото
тяло
с кости.
Не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли.
Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости.
Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Докато самата глава е още мека, както в майчиното
тяло
, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата.
Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на
тяло
то и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало
тяло
и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу.
Следователно, господа, ако например се забележи, че детето има слаба глава, по какви признаци може да се открие това? Понякога това може да се открие по съответстващите признаци: ако детето има слабост в главата, то лесно хваща глисти в червата.
В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу.
Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време.
към текста >>
Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото
тяло
, в него всичко е взаимосвързано.
Следователно, господа, ако например се забележи, че детето има слаба глава, по какви признаци може да се открие това? Понякога това може да се открие по съответстващите признаци: ако детето има слабост в главата, то лесно хваща глисти в червата. В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу.
Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано.
И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време. Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята.
към текста >>
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето
тяло
може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на
тяло
то се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
Тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват към главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата.
към текста >>
Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на
тяло
то.
Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха.
Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото.
След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам.
към текста >>
За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата,
тяло
то отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар.
Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата.
За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар.
Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен.
към текста >>
Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в
тяло
то сили.
Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен.
Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
към текста >>
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на
тяло
то това, което му е нужно.
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно.
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение.
към текста >>
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на
тяло
то сили, необходими му за работа, необходими за движение.
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно.
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение.
към текста >>
Тяло
то им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>
Те трябва да имат здраво
тяло
; в процеса на изработка на скорбяла и захар,
тяло
то им става особено силно.
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>
Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, по този начин помагам на
тяло
то: тогава то не трябва да отдава своята топлина.
Човекът сам е стигнал дотам, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин. Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата - в захар; за това е необходима вътрешна топлина.
Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, по този начин помагам на тялото: тогава то не трябва да отдава своята топлина.
Следователно при варенето хранителният продукт, на първо място, се въвлича в огнен, топлинен процес. Това първо. Второто обаче се състои в следното: хранителният продукт съвсем се изменя! Помислете само какво става с брашното при печенето на хляб. Всичко става съвсем различно!
към текста >>
Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си
тяло
!
Всичко става съвсем различно! Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко.
Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло!
Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето. Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
към текста >>
Благодарение на меленето аз освобождавам
тяло
то от част от работата.
Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло!
Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата.
Същото правя и при варенето. Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
към текста >>
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от
тяло
то и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което
тяло
то по-лесно да го преработи.
Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето.
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
към текста >>
Вследствие на това обаче картофът въобще остава в червата; силите, действащи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото
тяло
.
Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това картофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили.
Вследствие на това обаче картофът въобще остава в червата; силите, действащи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото тяло.
Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, просто или ще се напълни стомахът - и червата тогава даже няма да са в състояние да започнат своята работа, - или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи. Но ако картофите са сготвени - сварени или по друг начин, - на стомаха не му се налага да има твърде много работа с тях, както и на червата. Картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата.
към текста >>
В течение на известно време може да се подложи
тяло
то на това, бих казал, изтезание - доколкото на
тяло
то ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия.
В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
към текста >>
Ако не ги приемаше, никога човешкото
тяло
не би могло да образува тези соли самостоятелно.
той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно. Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини. Така че можем да кажем: човек сам не може да образува соли.
Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно.
Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар. Но ако не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа. Вие имате сила, доколкото изцяло сте пълни със сладко. В момента, когато престанете да бъдете пълни със сладко, няма да имате много сила и бихте почнали да отслабвате.
към текста >>
Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако
тяло
то ми е предразположено към това.
Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял.
Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
към текста >>
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в
тяло
то на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
към текста >>
Да, господа, човешкото
тяло
се явява наистина сложно.
Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно.
Трябва да кажа, че всичко описано от мен, представлява грандиозно нещо. В човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини. Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията. Откъде се взема при стъблото неговата твърдост?
към текста >>
В човешкото
тяло
трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини.
Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно. Трябва да кажа, че всичко описано от мен, представлява грандиозно нещо.
В човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини.
Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията. Откъде се взема при стъблото неговата твърдост? То образува листа, те стават въглехидрати. Ако листата остават зелени, колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те.
към текста >>
рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на
тяло
то.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж.
рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>
Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на
тяло
то.
Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н.
Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото.
Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
към текста >>
Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на
тяло
то като храносмилателни органи.
Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото.
Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
към текста >>
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в
тяло
то на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва как стои работата. Не би следвало да се казва, че човек трябва да яде само растения или трябва да яде животинска храна и т. н.
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях.
към текста >>
Такова
тяло
казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина.
Но мазнината, съдържаща се в месото, преминава в човека. Човек може да стане по-слаб - по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна. Това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си.
Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина.
Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото. Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене.
към текста >>
Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в
тяло
то.
Човек може да стане по-слаб - по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна. Това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина.
Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото.
Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене.
към текста >>
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото
тяло
.
Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тайно се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна. То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло.
Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
Особено се обича месото, когато
тяло
то обича месо.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо.
Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в
тяло
то, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява.
Ако ям корени, техните соли проникват чак до моята глава. Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите гърди, бели дробове и сърце. Ако ям плодове, белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата.
А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява.
Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент.
към текста >>
При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в
тяло
то.
Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент. Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък.
При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото.
Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън.
към текста >>
Той не се разпространил по
тяло
то.
Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън.
Той не се разпространил по тялото.
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.
към текста >>
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по
тяло
то, а излизат заедно с фекалиите.
Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото.
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите.
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.
към текста >>
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото
тяло
, отравяща
тяло
то!
И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите.
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото!
Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.
към текста >>
Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на
тяло
то.
И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества. Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н.
Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото.
Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
към текста >>
Белтък: органи в долната част на
тяло
то
Белтък: органи в долната част на тялото
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Солта човек всмуква в своето
тяло
чак до главата включително, при това така, че тази сол си остава сол и нейното изменение се състои само в това, че тя се разтваря.
Днес бих искал да допълня още малко към това, което беше казано последния четвъртък в отговор на въпроса на господин Бурле. Разказвах ви за това как за храненето на всеки човек са необходими четири неща: соли, след това нещо, което се нарича въглехидрати - преимуществено се съдържа в картофите, но особено в зърнените култури, в житните растения от нашите поля, а също и в бобовите. После казах, че човек се нуждае и от мазнини. Необходим му е също така и белтък. Също така ви показах разликата между формите на хранене при човека, например в случай на употреба на белтък и соли.
Солта човек всмуква в своето тяло чак до главата включително, при това така, че тази сол си остава сол и нейното изменение се състои само в това, че тя се разтваря.
Но тя запазва силите си на сол като такива, прониквайки чак до човешката глава включително. И напротив, белтъкът, тоест това, което имаме в обикновеното кокоше яйце, а също така имаме и в растенията, този белтък се разпада, унищожава се в човешкото тяло веднага, още в стомаха и в червата, той не остава белтък. В този случай човек губи сила, за да унищожи този белтък и следствие от това е, че той, унищожавайки белтъка, отново получава сила, позволяваща му да произведе белтък отново. По такъв начин той прави за себе си свой собствен белтък. Той не би го направил за себе си, ако не унищожи отначало чуждия белтък.
към текста >>
И напротив, белтъкът, тоест това, което имаме в обикновеното кокоше яйце, а също така имаме и в растенията, този белтък се разпада, унищожава се в човешкото
тяло
веднага, още в стомаха и в червата, той не остава белтък.
После казах, че човек се нуждае и от мазнини. Необходим му е също така и белтък. Също така ви показах разликата между формите на хранене при човека, например в случай на употреба на белтък и соли. Солта човек всмуква в своето тяло чак до главата включително, при това така, че тази сол си остава сол и нейното изменение се състои само в това, че тя се разтваря. Но тя запазва силите си на сол като такива, прониквайки чак до човешката глава включително.
И напротив, белтъкът, тоест това, което имаме в обикновеното кокоше яйце, а също така имаме и в растенията, този белтък се разпада, унищожава се в човешкото тяло веднага, още в стомаха и в червата, той не остава белтък.
В този случай човек губи сила, за да унищожи този белтък и следствие от това е, че той, унищожавайки белтъка, отново получава сила, позволяваща му да произведе белтък отново. По такъв начин той прави за себе си свой собствен белтък. Той не би го направил за себе си, ако не унищожи отначало чуждия белтък.
към текста >>
Същото прави човешкият организъм, нашето
тяло
, с белтъка.
Представете си, господа, как стои работата с белтъка. Представете си, че сте човек във висша степен начетен, вие сте толкова умел човек, че доверявайки се на майсторлъка си, решавате да направите часовник. Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново.
Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново.
към текста >>
Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а
тяло
то като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит;
тяло
то похарчва тези възможности в процеса на построяване.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново.
Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване.
Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>
А именно: отначало разлага белтъка, който е изял; благодарение на това в цялото си
тяло
получава въглерод.
Работата стои така, че човек изпълнява нещо крайно сложно, когато той сам произвежда за себе си свой белтък.
А именно: отначало разлага белтъка, който е изял; благодарение на това в цялото си тяло получава въглерод.
Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме.
към текста >>
Сега имаме в нашето
тяло
въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме.
Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха.
към текста >>
Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни
тяло
и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото
тяло
.
Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло.
Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има.
към текста >>
Самата организация на нашето
тяло
ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно.
Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха.
към текста >>
Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по
тяло
то, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото
тяло
, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата.
И по доста подобен начин това става и с мазнините. Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоятелно. Обаче за тази мазнина използваме - макар и съвсем малко - част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно.
Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата.
Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости.
към текста >>
Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето
тяло
именно здрав растителен белтък!
Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък!
Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много. Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове.
към текста >>
Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето
тяло
получава изключително много.
Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък!
Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много.
Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове. Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане.
към текста >>
Ако ние вкарваме в него кокоши белтък,
тяло
то ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши.
Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък! Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много.
Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши.
Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове. Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане.
към текста >>
Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди
тяло
то си на крайно вяло храносмилане.
Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много. Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове.
Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане.
към текста >>
Видяхте вече от различните примери, че човешкото
тяло
има свойството страстно да желае това, което му е необходимо.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно.
Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо.
Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>
Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че
тяло
то изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо.
Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт.
Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>
Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава
тяло
то проявява към него необичайна жадност.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни.
Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност.
Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява
тяло
то си, изхождайки от душата и от духа;
тяло
то става слабоподвижно.
Доктор Щайнер: Отначало трябва точно да се установи как е протичала атеросклерозата. Защото, виждате ли, нещата са такива: при настъпването на атеросклероза при човека най-вече става отлагане на варовик във всички негови артерии.
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно.
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
към текста >>
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото
тяло
, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация.
Доктор Щайнер: Отначало трябва точно да се установи как е протичала атеросклерозата. Защото, виждате ли, нещата са такива: при настъпването на атеросклероза при човека най-вече става отлагане на варовик във всички негови артерии. Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно.
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация.
Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата. Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема.
към текста >>
Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в
тяло
то само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно. Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине.
Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема. Защото сенната хрема е нещо напълно противоположно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема. Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
към текста >>
Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото
тяло
, не заболява от сенна хрема.
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема.
Защото сенната хрема е нещо напълно противоположно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема. Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
към текста >>
Ако атеросклерозата се разпространява по цялото
тяло
, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото
тяло
става слабоподвижно.
Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза. Не можеш да остарееш без да получиш атеросклероза.
Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабоподвижно.
Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява. Тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно. Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много. Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен. Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата.
към текста >>
Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало
тяло
и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява.
Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза. Не можеш да остарееш без да получиш атеросклероза. Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабоподвижно.
Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява.
Тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно. Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много. Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен. Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата. Тогава тя не се проявява така силно.
към текста >>
Тогава етерното
тяло
, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно.
Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза. Не можеш да остарееш без да получиш атеросклероза. Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабоподвижно. Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява.
Тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно.
Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много. Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен. Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата. Тогава тя не се проявява така силно. Вашият баща например би могъл и да няма сенна хрема, това не е съвсем необходимо, но той е можел да има предразположеност към нея.
към текста >>
Тогава етерното
тяло
вече не се нуждае от главния мозък така много.
Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза. Не можеш да остарееш без да получиш атеросклероза. Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабоподвижно. Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява. Тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно.
Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много.
Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен. Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата. Тогава тя не се проявява така силно. Вашият баща например би могъл и да няма сенна хрема, това не е съвсем необходимо, но той е можел да има предразположеност към нея. И тази предразположеност, както виждате, би могла да му бъде от полза.
към текста >>
Обаче това етерно
тяло
може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата.
Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабоподвижно. Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява. Тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно. Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много. Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен.
Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата.
Тогава тя не се проявява така силно. Вашият баща например би могъл и да няма сенна хрема, това не е съвсем необходимо, но той е можел да има предразположеност към нея. И тази предразположеност, както виждате, би могла да му бъде от полза. Можем даже да кажем - макар и е възможно това да не се хареса съвсем на някого, - можем да кажем: човек, имащ предразположеност към алергична сенна хрема, би могъл да се изкаже така: слава Богу, че имам такова предразположение. Алергичната хрема така и не се прояви, но чрез това винаги съм имал предразположение към размекване на кръвоносните ми съдове.
към текста >>
Господин Бурле каза: Човешкото
тяло
, благодарение на собствения си инстинкт, търси това, което му е нужно.
Сега още нещо към въпроса на господин Бурле за ряпата.
Господин Бурле каза: Човешкото тяло, благодарение на собствения си инстинкт, търси това, което му е нужно.
Децата често държат ряпа в ръцете си. Децата и възрастните могат да бъдат заставени да ядат храна, която не им подхожда. Смятам, че това не трябва да се прави, ако у някого някоя храна предизвиква отвращение. Аз познавах едно момче, което не можеше да яде картофи.
към текста >>
31.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си
тяло
, душа и дух, при това и
тяло
то, и душата, и духът са еволюирали по различен начин.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество. Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни. И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така.
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин.
Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени.
към текста >>
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от
тяло
, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива
тяло
то?
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни. И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух.
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското.
към текста >>
» Ако трябва да се говори за
тяло
то на човека, се стига до следния извод:
тяло
то на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени.
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът?
» Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени.
Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик. Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>
Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек;
тяло
то му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското.
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме.
Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското.
И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик. Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>
Така е и с човека; отначало той е имал своя дух в до някаква степен съвършено състояние, макар и несвободно -
тяло
то е било несъвършено.
Така не става! От счупена маса никога няма да излезе здрава. Първо масата трябва да бъде нормална, а чак после тя някога ще се строши. Същото става в природата и света. Отначало нещото трябва да бъде съвършено и след това от него може да възникне нещо несъвършено.
Така е и с човека; отначало той е имал своя дух в до някаква степен съвършено състояние, макар и несвободно - тялото е било несъвършено.
Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в тялото; то се е заключавало в това, че е било меко, че е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
към текста >>
Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в
тяло
то; то се е заключавало в това, че е било меко, че е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
От счупена маса никога няма да излезе здрава. Първо масата трябва да бъде нормална, а чак после тя някога ще се строши. Същото става в природата и света. Отначало нещото трябва да бъде съвършено и след това от него може да възникне нещо несъвършено. Така е и с човека; отначало той е имал своя дух в до някаква степен съвършено състояние, макар и несвободно - тялото е било несъвършено.
Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в тялото; то се е заключавало в това, че е било меко, че е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
към текста >>
И вече можем да кажем: хората, които днес нищо не допринасят за действителния прогрес на човечеството, за
духовно
стта, могат да бъдат изложени на опасността да изпаднат в маймуноподобно състояние.
И вече можем да кажем: хората, които днес нищо не допринасят за действителния прогрес на човечеството, за духовността, могат да бъдат изложени на опасността да изпаднат в маймуноподобно състояние.
към текста >>
Ако духал вятър, в него е имало и нещо
духовно
- и това е действително така, - във вятъра е веел Вотан.
Вземете нещо, за което съвременните хора предполагат, че им е добре известно. Съвременните хора предполагат, че нещо им е известно за нашите древни германски божества, например за Вотан и Локи, които в книгите се изобразяват в човешки одежди: Вотан с вълниста брада, Локи с рижава коса и приличащ на дявол и т. н. Вярва се, че древните хора, древните германци са имали такива представи за Вотан и Локи. Но това е невярно. Древните хора са имали други представи.
Ако духал вятър, в него е имало и нещо духовно - и това е действително така, - във вятъра е веел Вотан.
Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората. До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума. Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла. Той е живеел в огъня.
към текста >>
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-
духовно
от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
към текста >>
Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до
духовно
то.
Древното състояние обаче не може да се върне.
Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното.
Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
към текста >>
Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че
духовно
то - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало.
Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес.
Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Тя възниква, защото от миришещото
тяло
винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата.
Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма.
Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем.
към текста >>
Ако от нашето
тяло
не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето
тяло
няма да мирише.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма.
Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише.
Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас.
към текста >>
Следователно, за да можем да помиришем
тяло
то, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише.
Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише.
към текста >>
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че
тяло
то отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма?
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма?
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното.
към текста >>
Виждате ли, разглеждайки
тяло
то, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо
тяло
, което преди са наричали земно
тяло
, и на течно
тяло
, което преди са наричали водно
тяло
.
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма?
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло.
Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло.
към текста >>
Освен това има още въздушно или газообразно
тяло
.
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът.
Освен това има още въздушно или газообразно тяло.
Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност.
към текста >>
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо
тяло
.
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното.
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло.
Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
към текста >>
Днес даже въздуха могат да го направят твърдо
тяло
или поне течност.
Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго.
Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност.
Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
към текста >>
Всяко
тяло
може да бъде твърдо, течно или газообразно.
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч.
Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
към текста >>
Сега да вземем
тяло
, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ.
Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им?
към текста >>
Ако имаме твърдо
тяло
, не усещаме миризма.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ.
Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма.
Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ.
към текста >>
Ако имаме течно
тяло
, също не усещаме миризма.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма.
Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма.
При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява.
към текста >>
Но теменужката не е газообразно
тяло
и все пак усещаме миризмата й.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма.
Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й.
Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. Затова е необходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако скъсате теменужка, всъщност скъсвате само плътната част на тази теменужка.
към текста >>
Такова
тяло
, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ.
Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им?
Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ.
Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. Затова е необходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако скъсате теменужка, всъщност скъсвате само плътната част на тази теменужка. И така, скъсвате плътната част на теменужката и я разглеждате. Но в действителност теменужката се състои не само от това, което сте скъсали като тази плътна част.
към текста >>
Това, което те биха могли да намерят, би било именно
духовно
то начало.
Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество. Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица. Ако физикът би успял да се издигне там с помощта на някакъв апарат, би успял да проникне в Слънцето, той би бил много удивен, като не намери там нищо, подобно на газ. Той би намерил там празно пространство, истинска пустота, която излъчва светлина.
Това, което те биха могли да намерят, би било именно духовното начало.
Така че не трябва да казваме: навсякъде присъства само вещественото, а трябва да кажем: навсякъде го има също така и духовното, истински духовното.
към текста >>
Така че не трябва да казваме: навсякъде присъства само вещественото, а трябва да кажем: навсякъде го има също така и
духовно
то, истински
духовно
то.
Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица. Ако физикът би успял да се издигне там с помощта на някакъв апарат, би успял да проникне в Слънцето, той би бил много удивен, като не намери там нищо, подобно на газ. Той би намерил там празно пространство, истинска пустота, която излъчва светлина. Това, което те биха могли да намерят, би било именно духовното начало.
Така че не трябва да казваме: навсякъде присъства само вещественото, а трябва да кажем: навсякъде го има също така и духовното, истински духовното.
към текста >>
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа
духовно
то.
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното.
Сега да видим как в човека духовното е свързано с физическото.
към текста >>
Сега да видим как в човека
духовно
то е свързано с физическото.
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното.
Сега да видим как в човека духовното е свързано с физическото.
към текста >>
Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно
тяло
, тя вони, мирише ужасно.
Това са растенията. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност.
Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно.
Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
към текста >>
33.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно
тяло
.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука,
духовно
то съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение.
Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно.
И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно
тяло
, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята.
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината.
към текста >>
И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно
тяло
.
Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас.
И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло.
Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно. И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното,
духовно
то и т. н.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Така че Слънцето се явява такова небесно
тяло
, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това.
Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
[2] «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «
Духовно
научни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
[2] «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
327, Дорнах, 1975.
към текста >>
34.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
От това винаги се изменя и външният вид на небесното
тяло
.
Появяването на слънчевите петна е достойно за внимание и в друго отношение. Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава. Следователно те не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя.
От това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло.
И така, слънчевите петна, намиращи се на едно определено място, ежегодно се появяват не на същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място. Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
Тогава всичко
духовно
на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята. Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята.
Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>
Така че във връзка с това малко небесно
тяло
следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара.
Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно
тяло
, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре.
Трябва само да отчетете как става разпределянето на топлината и студа в стая, която сте започнали да отоплявате. Ако сте започнали да топлите стаята, ще забележите, че веднага не става топло, а минава известно време, докато в стаята се затопли. Но ако вземете стълба и се качите горе, ще откриете, че макар долу още да е много студено, горе, под тавана, вече е топло. Защо става така?
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре.
Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс.
към текста >>
35.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Можеше за първи път да си изградим представа, че такова мирово
тяло
възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената.
Приготвяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук - част от друго, тук - още от едно и т. н. Тези вещества се допираха в определени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп. И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава през телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра.
Можеше за първи път да си изградим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената.
Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.
към текста >>
Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до
тяло
, което в науката се нарича тетраедър.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка. Но фактът, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка.
Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър.
Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:
към текста >>
Това е съвсем правилно
тяло
.
В основата се намира триъгълник. Можете ли да си представите това? Един триъгълник долу, а тук над него се намират още три триъгълника и всичко това образува пирамида. Така се представя тетраедър; трябва ясно да си представим това, че четири триъгълника тук се събират заедно. На единия от триъгълниците тетраедърът е поставен, а трите други триъгълника пирамидално се издигат нагоре.
Това е съвсем правилно тяло.
към текста >>
И ето, възниква такова
тяло
, което всъщност се явява тетраедър, превърнал се в сферичен тетраедър!
Но сега си представете: аз огъвам повърхностите на тези триъгълници, така че цялата тази работа малко се променя и става такава: тук тя стои, тук възниква окръгленост, но всичко още не е свързано твърдо, а остава свободно. Обаче страните на триъгълниците, които по-рано са били с прави линии, са станали кръгли. Можете ли да си представите това?
И ето, възниква такова тяло, което всъщност се явява тетраедър, превърнал се в сферичен тетраедър!
Виждате ли, нашата Земя е такъв тетраедър, превърнал се в сферичен. Това може да се констатира като факт, при това могат даже да се открият ребрата на този земен тетраедър.
към текста >>
Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво
тяло
, с това той би проявил облика на Земята.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани!
Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята.
Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
към текста >>
Ако не смятате, че Земята е възникнала от уплътнило се газово кълбо - както казват, доколкото това е удобна представа, - ако обяснявате възникването й с процес, съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, тогава - доколкото Земята се явява тетраедър, правилно
тяло
- ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме.
Ако не смятате, че Земята е възникнала от уплътнило се газово кълбо - както казват, доколкото това е удобна представа, - ако обяснявате възникването й с процес, съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, тогава - доколкото Земята се явява тетраедър, правилно тяло - ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме.
Представете си, господа, аз правя този тетраедър, правя го така, че отначало нахвърлям тук от мировото пространство този триъгълник, след това този, след това този, който лежи отгоре.
към текста >>
Друга идея се получава благодарение на
духовно
научното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята.
Както ви казах, по времето, когато смесвахме вещества в геологическия кабинет, вещества, съдържащи сяра, се получаваше нещо много приличащо на малка Луна. Ако разгледаме Луната така, както изглежда в днешно време, а тя много прилича на този макет, се получава впечатление, че Луната е станала средоточие на това, което е нахвърляно от мировото пространство. Това e една идея, която получаваш.
Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята.
Какво е било извлечено навън тогава? Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и вижте, образува се нещо, подобно на Луната. Какво имаме тук?
към текста >>
Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово
тяло
.
Ако разгледаме Луната така, както изглежда в днешно време, а тя много прилича на този макет, се получава впечатление, че Луната е станала средоточие на това, което е нахвърляно от мировото пространство. Това e една идея, която получаваш. Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята. Какво е било извлечено навън тогава? Виждате ли, това също е ставало тогава.
Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло.
След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и вижте, образува се нещо, подобно на Луната. Какво имаме тук? Цялостен процес. Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и да се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената - те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук. Така е възникнала Луната.
към текста >>
Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър - този, на когото някога му се е налагало да изучава тези тела, да изучава колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, - и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова
тяло
не е толкова просто.
Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър - този, на когото някога му се е налагало да изучава тези тела, да изучава колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, - и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто.
Децата го правят доста успешно; тетраедър, октаедър, икосаедър, хексаедър и додекаедър - тези пет правилни многоъгълници момченцата ги правят от отделни повърхности, които залепят. При това е необходимо да се прилага геометрия. Точно така и Земята е била образувана от
към текста >>
И за най-
духовно
свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие.
И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други.
Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>
Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна
духовно
ст, защото иначе нищо няма да се получи.
Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа!
Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи.
Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>
36.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето
духовно
то, бъде възприето, че
духовно
то вътрешно, реално присъства във всичко.
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него. На него не му се удава да ги разбере.
Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
към текста >>
Там присъства
духовно
то.
Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо. Така че и в картофите действа нещо друго, а не само това, което го има в тях като чисто химически съставни части.
Там присъства духовното.
Навсякъде, в цялата природа действа духовното.
към текста >>
Навсякъде, в цялата природа действа
духовно
то.
Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо. Така че и в картофите действа нещо друго, а не само това, което го има в тях като чисто химически съставни части. Там присъства духовното.
Навсякъде, в цялата природа действа духовното.
към текста >>
В резултат в главата постъпва само
духовно
то начало от ръжта и пшеницата и т. н.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва
духовно
то съдържание на даденото нещо.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо.
Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
към текста >>
Този доста груб пример показва как може
духовно
да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо. Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
към текста >>
От тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното
духовно
съдържание.
Но аз искам да ви кажа още нещо.
От тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното духовно съдържание.
Само благодарение на това могат да бъдат получени лекарствени средства. Така духовната наука по особен начин създава фундамент за медицината.
към текста >>
и през 1852 г., но това забележително небесно
тяло
, тази прелитаща комета се разпадна на две части!
Когато бях малко момче, през 1872 г. живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне. Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата й беше такава, че събитието ставаше още по-опасно. Кометата беше идвала отново през 1845/46 г.
и през 1852 г., но това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части!
Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види през 1872 г.? Можеше да се види как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити. Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд.
към текста >>
Така всичко това преминава в нашето
тяло
и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата.
Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса.
Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата.
Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г. да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
към текста >>
И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на
духовно
то, което става в света.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот.
И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света.
А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде». Но има възможност за избор.
към текста >>
А това е възможно само тогава, когато светът на
духовно
то се постигне с помощта на антропософията.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света.
А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията.
Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде». Но има възможност за избор. Може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.
към текста >>
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси
духовно
-то начало.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало.
Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на
духовно
то познание.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало.
Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание.
И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
И само с помощта на
духовно
то познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание.
И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че
духовно
то начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане.
В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата.
към текста >>
37.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до
духовно
то начало в звездите и планетите.
Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите.
Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души! Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме
духовно
то начало в звездите.
Но това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото.
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък.
към текста >>
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото
тяло
.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло.
Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>
Но най-общо можем да кажем: видимо е само
тяло
то.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля.
Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>
Обаче ако се разглежда
тяло
то, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това
тяло
е и целият човек.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек.
В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
към текста >>
Смята се, че
тяло
то - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения.
Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение.
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
към текста >>
Това изглежда по същия начин, както ако
тяло
то беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта.
Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от
тяло
то.
Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото.
Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото
тяло
би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
към текста >>
Окончателната смърт се състои в това, че
тяло
то започва да се разпада.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта.
Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада.
Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте!
към текста >>
Но това, което става с човешкото
тяло
едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото
тяло
постоянно.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада.
Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това.
към текста >>
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в
тяло
то и не е преминало в самото
тяло
.
Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество.
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло.
Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
към текста >>
Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото
тяло
.
Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество. Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло.
Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
към текста >>
н., преминало е през цялото
тяло
.
Искам да ви кажа следното. Да допуснем, че вземате ножица и си изрязвате ноктите. Това, което отделяте при изрязването, сте го изяли преди седем или осем години, именно тогава сте го приели в себе си. То е влязло в кръвта, в нервите и т.
н., преминало е през цялото тяло.
След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта.
към текста >>
Когато гледате
тяло
то, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго
тяло
!
То е влязло в кръвта, в нервите и т. н., преминало е през цялото тяло. След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво.
Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло!
Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно!
към текста >>
То е било отделено така, че цялото
тяло
с изключение на малка част, на костната тъкан и т.
След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта.
То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т.
н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа?
към текста >>
Запитайте се, възниква ли мислене от това, че
тяло
то постоянно се изгражда, или от това, че
тяло
то се разрушава?
Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило.
Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава?
Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване.
към текста >>
Представете си, че имате в
тяло
то си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете.
Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно!
Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете.
Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание.
към текста >>
Ако в човешкото
тяло
не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща.
А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение!
Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща.
И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето
тяло
, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме.
Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща.
И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме.
Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето
тяло
отчасти присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
Представете си образ, но не на човешкото
тяло
, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте.
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте.
В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи. Същото прави човек в течение на целия свой земен живот! В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля. Това е предвидено и при животните. Там даже е по-очевидно.
към текста >>
В течение на всеки седем-осем години той надява ново
тяло
, а старото сваля.
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте. В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи. Същото прави човек в течение на целия свой земен живот!
В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля.
Това е предвидено и при животните. Там даже е по-очевидно. Всяка година някои си сменят кожата. Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа. Ние правим същото, само че не забелязваме това!
към текста >>
Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си
тяло
, а не просто цяла змийска кожа.
Същото прави човек в течение на целия свой земен живот! В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля. Това е предвидено и при животните. Там даже е по-очевидно. Всяка година някои си сменят кожата.
Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа.
Ние правим същото, само че не забелязваме това! А птиците? Те линеят. Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло.
към текста >>
Те свалят от себе си част от своето
тяло
, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото
тяло
.
Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа. Ние правим същото, само че не забелязваме това! А птиците? Те линеят. Какво правят те, когато линеят?
Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло.
А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
към текста >>
Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от
тяло
то, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Те линеят. Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава.
Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
към текста >>
Вие сте си създали ново
тяло
.
Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Вие сте си създали ново тяло.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
към текста >>
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и
духовно
начало и то постоянно работи над
тяло
то, изгражда това
тяло
.
Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами.
към текста >>
Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в
тяло
.
Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща!
Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали.
към текста >>
Тяло
то, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново
тяло
.
Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят.
към текста >>
Е,
тяло
то, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата.
При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то?
Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата.
Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва.
към текста >>
Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и
духовно
то идват от духовния свят.
Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят.
Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят.
Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва. А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
към текста >>
Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето
тяло
, но
духовно
то начало се запазва.
Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят.
Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва.
А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
към текста >>
А след известно време
тяло
то се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-
духовно
, се връща обратно в духовния свят.
Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва.
А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
към текста >>
Ако видят как
тяло
то постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата.
Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
към текста >>
Ако само ядяхме,
тяло
то ни би било принудено да се сменя много често.
В процеса на дишане приемаме вещества от въздуха. Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха.
Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често.
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото. Само помислете, какви затруднения би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение например на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето й представлява бързотечен процес. Нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години.
към текста >>
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в
тяло
то.
Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха. Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често.
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото.
Само помислете, какви затруднения би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение например на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето й представлява бързотечен процес. Нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години.
към текста >>
По време на сън нашето душевно-
духовно
начало за няколко часа отива в духовния свят.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят.
При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
към текста >>
Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си
духовно
-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
38.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
17. «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «
Духовно
научни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
17. «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
327, Дорнах, 1975.
към текста >>
39.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
1911 г „
Духовно
то ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15).
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според
духовно
научните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
НАГОРЕ